ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ела Фицджералд – живот като в приказка. Но тъжна...

Ела Фицджералд – живот като в приказка. Но тъжна...

Снимка: instagram/incrediblewomen__

Годината е 1917, мястото – малкото градче Нюпорт Нюз в щата Вирджиния. В една от последните априлски нощи се появява Ела Фицджералд – първата дама на джаза, която му дава и лице, и глас. Нейният топъл, дрезгав и покоряващ тембър омайва меломаните и до днес, а неподражаемият й стил й носи прозвището „черният славей“ заради умението превръща мъката си в песни. Наричат я „жената, която може да изпее в ритъм и телефонния указател“, защото тя не просто прави музика – тя е самата музика.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от  (@sage.flo)

Трудно детство – трудно дете

Три месеца след раждането й нейният баща я изоставя, но майка й, наричана на галено Темпи, отново намира сили да продължи напред. Среща нов мъж и семейството се мести да живее в Ню Йорк, където Ела открива света на театъра. Когато Ела е послушна, родителите й я награждават именно с билет за някой спектакъл, където тя открива любовта си към сцената. Безгрижните й години приключват бързо – майка й Темпи умира едва на 30 години. Ела заживява с леля си, защото е едва на 13, но животът й се преобръща – заменя класните стаи с барове и обръща нощите в дни. Отказва да живее в реалността, затова си създава нова. Дори разказва след години, че майка й е загинала в опит да спаси дете от преминаваща кола, но всъщност смъртта й е причинена от сърдечен удар.

Една вечер  полицията я отвежда от поредното заведение и я изпраща в изправително училище. За него журналистката Нина Бърнстийн разказва пред „Ню Йорк Таймс“, че отделял чернокожите момичета от белите, а персоналът, съставен предимно от мъже, ги биел системно. Училището имало и певчески хор, но Ела не влязла в него, защото цветът на кожата й е различен. Тя успява да избяга и се връща в нюйорсския квартал Харлем, където спи по улиците. След няколко месеца леля й я приютява и й помага да започне на чисто.

Първите стъпки към върха

През 1934 г. приятелите й я убеждават да се включи в конкурс за таланти в Опера Харлем на 125-а улица. Първоначално тя е подготвила танц, но когато излиза на сцената, просто се вцепенява. „Мъжът там ми каза, че щом съм излязла на сцената, трябва да направя нещо“, разказва тя по-късно пред Los Angeles Times. „Затова се опитах да пея като Кони Бозуел“ – любимата й певица по това време. Изпълнението й е сензационно –  цялата публика скача на крака, за да почете на пръв поглед обикновеното момиче, което ги е изненадало с необикновен глас. Ела печели конкурса с награден фонд от 25 долара и разбира, че призванието й е да пее.

Продължава на следващата страница... 

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...